Поп музиката става все по-скучна?

Решителният отговор е - НЕ

Ако погледнете много дълбоко например Spotify, ще откриете огромно разнообразие от музика. Въпросът е кой прави това? Разбира се, има слушатели, които винаги следят за нови звуци, но това са само няколко музикални ентусиасти със свободен ум. По-голямата част от слушателите посещават класациите и големите плейлисти на Spotify. И това е мястото, където управляват мнозинството и основният поток. Големите радиостанции се присъединяват към това мнозинство и по този начин създават взаимен цикъл.

Това не е нищо ново, но последицата от този цикъл се е увеличила в търсенето на най-ниския общ знаменател. Това има нещо общо с възвръщаемостта в епохата на стрийминг. Печалбите от музикална продукция сега се генерират само с милиони потоци, докато по времето на физическите записи те са били печеливши с далеч по-нисък брой.

Правилата на стрийминг услугите за начина на плащане на потоците също водят до съответствие. 31-секунден фрагмент генерира точно толкова приходи, колкото 10-минутен епос. Радиото обаче отдавна беше установило стандартния размер от около 3 минути на песен. Функцията засенчва изкуството.

Изследванията показват, че посещенията стават все по-прости и по-прости, но това не е чудно след описаните по-горе наблюдения. Успехът на Billie Eilish с напълно нови звуци обаче доказва, че все още има достатъчно място за иновации. Предпоставката обаче е голяма тълпа от фенове, които се интересуват повече от изпълнителя и след това също следват неговата музика.

И сега сме на пазара на изкуството като цяло. Правилата не са нови и фактът, че публичната изява на артиста носи голяма тежест, също не е нов. Всъщност при по-внимателен оглед изобщо не виждам нищо наистина ново и очаквам, че всичко ще се балансира с времето - до следващата техническа революция. Точно така работи еволюцията. и винаги има победители и победени.

Новото обаче е, че електронните инструменти драстично опростиха възможностите за музикално производство. Това призовава много войници на късмета, които преди 40 години никога не биха рискували високите разходи за музикално производство и биха останали любители на музиката или хоби музиканти. Днес много от тях изживяват страстта си като продуценти и създават хермафродитно същество на любителя на музиката намлява музикален продуцент. На мнозина обаче липсват артистични умения и им липсва време за по-нататъшно музикално и техническо обучение. Така те далеч не достигат мечтите и очакванията си. Това създава огромен порой от разочарование, който след това се излива и в социалните медии, и нов глас в концерта на критиците, отчаяно търсещи причини за своя провал.

Този глас претендира за отпадането на музикалното качество в популярната музика, като пренебрегва факта, че допринася мощно за нея. Независимо от това, разбира се, всеки има право да изживее страст и ние им пожелаваме всичко най-добро в това.